19 август 2017

Подземен минен музей - Перник


Ако има в Перник нещо наистина уникално за разглеждане, това безспорно е минният музей под земята. Перник е селище с хилядолетна история, но историята на съвременния град като индустриално сърце на България започва на това място. Тъкмо тук през 1891 г. е отворена първата подземна галерия на „Старите рудници”, работили ефективно до 1966 г.

В началото на 80-те години на ХХ век група пернишки миньори посещават солната мина Величка в Полша и там виждат музей под земята. Така се ражда идеята в Перник също да има такъв музей, който отваря врати през 1986 г. и до момента е единственият на Балканския полуостров и един от малкото в Европа.

Музеят е разположен в две от запазените галерии на „Старите рудници” с обща дължина 630 м. В тях са обособени 30 експозиционни ниши, които проследяват историята на въгледобива за повече от век. Експонатите са автентични и повечето от изложените машини и съоръжения са се използвали в подземното производство.

17 август 2017

Завод "Пектин" отиде в историята



Църква е името на село, близо до Перник. В миналото то е било по-голямо и многолюдно от днешния областен център. Било е и община. През социализма беше прекръстено на Даскалово. Сега е кметство в състава на голямата община Перник с около 8 хиляди жители. В индустриалната история на България Църква се е записала като населеното място, където се намира първото на Балканите, единствено у нас и едно от малкото в Европа предприятия за производството на сух пектин – ценен продукт извличан от ябълки.

В Църква все се още се помнят върволиците от камиони, пълни с ябълки, които задръстваха пътя покрай завода от средата на лятото до късна есен. Над цялото селище, макар и разтегнато по протежение на километри, се носеше ароматът на пресните плодове. Всичко това обаче вече е в историята. Трайно в историята отиде и самият завод за пектин. Приватизиран още в зората на демокрацията, продължи да работи само няколко години. Имаше време, когато частниците преработваха и ябълки, внесени от Близкия Изток, а произведеният спиртен ябълков концентрат се изнасяше за Германия. Но това беше за кратко и после предприятието беше оставено на разграбване, разрушение и заспустение, за да се стигне до изравняването със земята на всичките му мощности през това лято.

05 юли 2017

Еньовден - за билките и самовилите

Според стародавно езическо вярване точно на празника Еньовден, когато Църквата почита рождението на св. Йоан Кръстител, билките имали най-голяма сила и затова на някои места по земята ни имало обичай да се берат рано сутрин, още по роса букети от всякакви лековити китки и тревички. Останала е приказката "за всяка болка и билка", а в набрания на Еньовден букет трябвало да има 77 полезни растения, но и една половинка за неверната болест. Каква и коя е била тая болест сякаш вече няма кой да каже, защото и бабите ходят на лекар и се редят на опашки в аптеките, стиснали рецептурни книжки в съсухрените десници. Само в детските им спомени от далечни времена може да са се запазили истории за лечението на болестите едно време, когато всяка майка е била посвещавана от своята майка и баба как да цери децата си със средствата на народната медицина. Кое от това познание е рационално от гледна точка на съвременния човек и кое е действало по силата на суеверно внушение сега е трудно да се отсъди, защото човеците са променили традиционната си култура. И до днес обаче животните знаят коя болежка с коя трева да излекуват.