Два синфонични концерта за мнозина в България са част от новогодишната традиция. Всяка година на 1 януари на обяд ценителите прехласнато се залепват пред телевизора и с жажда за духовност и култура попиват концерта на Виенската филхармония, предаван директно за милиони зрители по света. Това със сигурност е много добро начало на годината. В душата остава усещане като от най-вкусния десерт за тялото.
По-отскоро пак от телевизора на 1 януари гледаме и новогодишния концерт от НДК. Тази година обаче не всички го приеха с подобаващата наслада. Оказа се, че програмата е само от произведения на руски и съветски композитори. Възникна усещане, че това е концерт само за определени хора. Или може би само за един човек, чието бащино име е Дмитриевич. Като в оня соц. виц - дето учителката разказвала за грижата на партията-държава за човека, а Иванчо казал, че знае името на човека.
2008-ма в България беше обявена за година на Русия. Годината отмина. Следващата започва пак под знака за неразривната ни връзка с Русия. И заради носталгичния концерт, припомнящ времето, когато в ефира съветските ритми бяха задължителни. И заради идващата от Русия газ. За благодарност, че почитаме руската култура бяхме посъветвани от Великата Рус да отправим съдебни искове към Украйна, където затегнаха кранчето на ценното гориво към Балканите. Причината е в незавидната зависимост от руските енергийни източници. Разумни хора отдавна предупреждават колко пагубно е всичко това. Време е да се чуе гласът им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.