По Сурва с кмета

За Сурва от години кметът на Перник, който и да е той, прави почетен тур в няколко села, където се вдига шумния празник. Прието е за журналята, между които и моята скромна милост, да се организира транспорт с цел улесняването на писането на репортажи и рекламиране на празника. От години колегите все разказват преживелици и приключения от това пътуване. Аз обаче съм с тях само за втори път.

И тая година на 13-ти, към 6 часа вечерта се натоварихме и потелихме. С нас беше и медийния консултант на общината Ани Скримова. Тя си призна, че отива на празника по селата за първи път, а по пътя се роди и каламбур. Някой попита дали догодина същият кмет ще ходи по селата. Ани отговори – зависи кой ще му прави предизборната кампания тази година.

Първата спирка беше в Люлин. Оказа се, че досега това село не е било включвано в кметския тур. Така и ни обясниха защо тръгваме от тука, но колкото на шега, толкова и наистина си помислихме, че причината е друга. Настоящият кмет на Перник Росица Янакиева има къща в селото и това е известно. Имотът е наследствен, купен е от нейния баща още навремето и сега се ползва от нейното семейство. Нормално е да имаш сантимент към мястото, където е селската ти къща, пък било то и да се кмет.

Янакиева пристигна навреме. Идваше от важно с събитие. Същият следобед беше Вожурище, за да подпише споразумение за създаване на сдружение между общините в Софийския регион, с което по-лесно ще се печелят големи проекти. С нея по Сурва беше и красивата й дъщеря Александра. Внучката Росита не я бяха взели, останала при другата баба.


В Люлин всичко си беше както си му е редът. Площадът пред читалището - пълен с народ. Сурвакарската група загрява с похлопванията на звънците, а публиката отпива сладко от шишенцата, които носи. Спретнатият кмет Илчо беше помислил за всичко. И тържеството лумна. Групата сурвакари дойде от страничната улица. Площадът и цялото село се изпълниха с грохота на звънците. Запалиха ритуалния огън. Изви се сурвакарското хоро под съпровода на хлопатарите.


Най-интересен от всички сякаш беше Бойко. Но не премиерът. Нито болюбашията на люлинската група, който носи това име, води групата от 13 години, а с нея е още от малко дете.







Най интересен беше нагиздения в парцален костюм Бойко на 2 години с две звънчета – сурвакарчето с близалката. Кръстен бил на дядо си и като него влиза при сурвакарите съвсем невръстен. И докато големите му колеги колчем към тях се насочеше фотоапарат, с удоволствие позираха, малкият Бойко се въртеше като пумпал и беше много трудно да бъде сниман.

С групата беше и 5-годишният Иво Георгиев. Той имаше вече 5 звънчета. От две години го слагат в костюм. Бил само на 9 месеца, когато татко му Ивайло го взел в групата. И той от малък друса звънците. Работи като началник смяна в Мини Открит въгледобив – типично за Перник хем миньор, хем сурвакар.



В традицията са вече и по-големите батковци – Любомир и Денис. Малко сме децата в Люлин, не стигаме за футболен отбор, казват те в компанията на непредрешени свои връстници. За фестивала в края на януари обаче всички щели да са нагласени сато сурвакари.

Веселието е в разгара си. Оркестър „Радост” от Перник къдри граовски мелодии.



Певицата Виолета Огнянова от дивотинското читалище „Чичо Стоян” изкара няколко марковски и сватовски песни и по площада се плисна народното хоро.


Празникът в Люлин продължи, а ние се отправихме скъм Бела вода. Там вече бяха чинили адета. На площада догаряше огън, а разиграната пред народа сватба продължаваше в местната кръчма. Забраната за пушене тука не важеше и беше малко трудно да се ориентираме от дима. Не видяхме болюбашията, изглежда вече беше свалил премяната, но тамада на софрата се оказа пернишкия театрал Танани – Стоян Чифлички, До него, както винаги, беше и очарователната му съпруга Таня. А в компанията - и шефката на хуманитарните дейности в общината Нелета Вълева с нейта половинка. Отпиваха от филджан греяната ракия и усмивките по лицата на всички бяха заличили всяка грижа.







Танани много държеше да го снимам как целува ръка на кметицата. Такъв си е той – винаги галантен с дамите. Дългогодишният сценограф на пернишкия театър веднъж ходил на турне със сурвакарската група от Бела вода в Литва и от тогава си станал като част от нея, без да е отсъствал от никое събитие.


Гостите посрещна кмета на Бела вода Стефан Давитков. Много го беше яд, че сме се забавили. Затова пък видяхме страхотните булка и младоженик, хорото което извиха и се порадвахме на свирнята на млад и много талантлив гайдар.


След наздравицата кметът и репортерската групичка продължи към Батановци. Там купонът беше в разгара си. Събрали се бяха три групи – батановската, която тая година чества 40-годишен юбилей, каквото и да значи това – сигурно, че от тогава е по-организирана, сурвакари от Копаница и от Черна гора. Площадът грееше от сурвакарските огньове. А лампичките от коледната украса придаваха още повече празничност.


От сцената гърмеше оркестър, а в аванса пред него се бяха подредили куп малки дечица, направени на сурвакари, досущ като пуканки по сурвакарски калпак. В страни от сцената стоеше сърцатата директорка на местната детска градина Ани Паласкова. От години с екипа си от учителки тя прави така, щото и в групите децата да се възпитават в народната традиция.



От шаренията по площада човек можеше и да се ошашави. Зрелището беше невероятно. Погледът ми се натъкна на шарена група проститутки. Сводникът се возеше в М …, не мерцедес, а магарешка каручка.


Близо до тях група млади мъже в много стилни костюми по сигнал от водача здраво клатеха звънците. Танцът им приличаше на транс, а движенията им силно напомняха актове, които се показват по телевизора само през нощта.




Най-интересна ми стана една мечка. Огромна, също като Гризлито от илюстрациите в книгата за Винету – тази дето е любима на настоящия български премиер. Мъжагата под костюма сигурно беше над 2 метра и ми изглеждаше да е поне 200 кила.



Потърсих да го сравня с нещо на снимките и така попаднах на едно малко мече. Под маската беше 3-годишната Мелани, доведена от татко си и нагласена в перфектен косюм. Нямаше как да я снимам до огромния мечок обаче защото той беше обсаден от деца и девойки. Всички искаха да се снимат до него, щото ако трябваше да ги гази за здраве, както е според обичая, не се знае какво щеше да се случи.




От трибуната речи държаха кметът на Перник Росица Янакиева и на Батановци Петър Пенев - той каза нещо много важно – че тая година на фестивала в Перник батановската група юбиляр трябва да е № 1. Сбърка малко в аритметиката, защото според него групата била по-стара от фестивала, който сега е в 20-тото си издание., но и той се прави горе долу от 40 години и малко повече.



Оркестърът и домакините предизвикаха Янакиева на хоро. Поздравиха я със сватбарското и тя нямаше къде да ходи – поведе го. Даже байрака на батановчани и дадоха на развее.

Празникът се разгаряше с все по-яко настроение, сгрявано и напитките от донесените в пазвите шишенца.


От тука групите ще ходят в Копаница, ми обясни Симчо Мильов. Нямаше как да него срещнем тука. Ако има някой да знае най-много за Сурва из Пернишко – сигурно това е пенсионираният вече доскорошен директор на пернишкия музей. Е и колегата ме етноложка Цветана Манова, разбира се. Симчо е написал много за традицията, но и за родовете. Все не ми стига време да прочета всичко. Дано даде Господ да имаме чалъм да ми го разказва и обяснява, както само той може.




Оставяме народът да се весели и с буса тръгваме към Габров дол. Такъв е редът – огньовете се палят по график – последния лумвал в полунощ в Кошарево, обясни ми още Симчо Мильов. По път към следващото зрелище видяхме празника и в други села, макар и само от прозореца на колата. Това обаче си беше ясно свидетелство колко силна и мощна е традицията.