30 октомври 2011

Епископ Йоан: Св. Йоан да бди над Перник и перничани


Проповедно слово на Негово Преосвещенство Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит на празничната богослужение на 19 октомври 2011г. в Перник.

Всечестни отци, обични в господа братя и сестри, скъпи граждани на град Перник , представители на общинската ръководство на града,
Радостен е за нас този ден отново, когато отбелязваме паметта на преподобния богоносен наш отец Йоан Пустиножетел Рилски Чудотворец, молитвен закрилник на този град и на този храм, един от всебългарските почитани най-искрено и най-свято ищими и достославни преподобни отци, основатели на монашеското общежитие, ревнители на благочестието, един от великите представители на монашеството от 9 и 10 век, основал майката на нашите манастири – Рилската света обител.

Свети апостол Павел не случайно казва, ако живеят по дух, по дух сме длъжни да постъпваме.

Кой не е чувал за свети Йоан Рилски Чудотворец? Кой не е чел житието му? И колко човеци сега от различни краища на света и от нашата родина са насочили стъпките си към Рилската света обител. И ние сме честити, защото св. Иван почива там със своите частни мощи и пръска своята благодатна мощ за изцеление на всички онези, които го призовават искрено да бъде ходатай пред Бога за всички нас. И с цялото си вълнение и искреност в този ден ние отбелязваме неговата памет, спомняйки си за неговото рождение, някъде в 880 –тата година и спомняме онова скромно място Скрино, което по онова време е било тъй скътано и неизвестно, а от там произлезе такъв светилник на благочестието. Той бе възпитан от ранно детство в благочестие от своите родители, които не бяха богати човеци, а имаха за богатство най-вече православната вяра, която предадоха на своя син. И след като св. Иван раздаде и малкото имущество и всичко, онова, което получи като бедно завещание, можа духовно да възрасте и да се подвизава по различни места и в различни свети обители – било в този край, в Осоговската планина, било в Рилската планина и най-вече в Рилската пустиня – място отдалечено от света, където стори началото на монашеския подвиг по българската земя. И никой, освен Бог Един не знае онези покаяни сълзи, които светецът е принасял за своите грехове Нему. И никой не знае онова, което той е преживял в дванадесетгодишното си преживяване в онази пещера през студ и зной, при пек и мраз, сред дивите зверове, в тази страшна природна стихия, но окрилян от Божията благодат, вдъхновяван от своята православна вяра, и най-вече скрепил своя подвиг с любовта към Бога най-вече и към човеците.

За да се случионази славна среща с един благочестив български владетел - свети цар Петър да поиска да тръгне към пещерата на свети Ивана - това желание , което толкова много е важно да се изяви и в днешния век и свят, защото е чувствал светия цар, че имал нуждата точно от такъв човек, който е преодолял своите земни страсти, похоти и грехове и може да бъде полезен със своята прозорливост на българската държава - след като св. цар Борис извършил светото Кръщение върху нашия народ и ние прославихме Бога Всевишния чрез православното изповедание и светите братя Кирил и Методий дадоха на всички основата на благочестието чрез славянската азбука и делото на учениците на свв. Кирил и Методий - Св. Климент, св. Наум, св. Горазд, Св. Сава и св. Ангеларий и беше нужно Бог да изпрати и укрепи тази вяра чрез благодатни сили, за да дойде и св. Иван - толкова велик в своя подвиг. И трудно е да се говори за това велико дело, което той е извършил по онова време, за да стане почитан от вярващи и невярващи, от хора дори от различни вероизповедания, които са имали възможността да се убедят в чудотворието на светите му мощи. И да дойдем тук, в този град, който пази скъпо частицата от мощите на свети Иван тук, в този храм през едно иждивение и желание на много хора и необходимостта от близостта на този град до Рилската пустиня, а и реалното присъствие на частицата свети мощи в храма, посветен на паметта на преподобния и богоносен св. Йоан Пустиножител Рилсики Чудотворец .

Ето това са поводи за размисъл как днешния човек живее и към какво трябва да се стреми. И въпреки че св. цар Петър не можа да се срещне с свети Ивана, но онова, което той можа да му каже беше достатъчно ясна изява на онова, което царя искаше - благословение. И в днешния век ние молим св. Иван да ни дарува мъдрост, трезвост, правилни разсъждения, да умири стихиите в света и в нашата държава да направи тъй че да се изяви волята Божия, така че да бъде в интерес на държавата, и всичко онова, което ще се случва в нейното бъдеще.

Затова и свети Иван е много важен наш роден светия, който присъства и винаги е присъствал реално тук, присъства и днес сред нас. И този завет, който той е написал свидетелства не само за грамотността и изтънченото познание на духовното творчество на различни свети отци, но най-вече една проява на преживяно и почувствано не само само със сърце, но с целия си живот, проникновение на Божията благодат, за да каже: "Чеда, обичайте се един друг! Почитайте вашите управници! Старайте се да живеете заедно в мир, в единомислие, което винаги е царяло в светата Църква и се е старала тя като чедолюбива майка да обединява своите чеда."

Затова св. Иван е почитан толкова много, защото той даде примера на това обединение примера как трябва да се стреми човек към Бога, загърбвайки онова което е грубо материално и бездуховно Това е един завет за възпитание на нашите деца и млади човеци. Всеки човек, който чете завета на свети Иван може да намери нещо лично за себе си, което да приложи в своя живот, независимо дали човек е духовник или мирянин, богат или беден, или е в голямо звание, или обикновен човек - трудов изпълнен с различни желания и въжделения, като всеки човек.

Този град не случайно е почувствал нуждата св. Иван да бъде закрилник негов. Тук се трудят различни хора. Тук са миньорите, които имат рядката възможност да влезнат в една не естествена среда за човека - дълбоко под земята. Когато човек слезе в тъмно място, тясно и пусто, винаги чувства необходимостта от закрилата Божия. и този твърде тежък труд изисква закрилничеството на св. Иван, защото в дълбините на земята човек усеща колко е безпомощен и колкото слиза по-надолу неговият поглед разбира, че е сътворен не за там, а за горната висота, висотата на небето и на небесната слава. Но само човек, който може да вникне в тези дълбини, в пълнота разбира тази нужда и затова и св. Иван е честван от всички миньори, които са молили на него да ги запазва той в здраве, читави, невредими, за да вдъхнат отново глътката въздух и видят прекрасното слънце, и усетят оня аромат, който дава живота на земята и който е облагодатен от Спасителя Христос от Всеподадетеля Бога, който поради любов към човека отдаде своя еднороден син за спасение и изкупление на човечеството

Обични в Господа братя и сестри, днес свети Иван ни призовава повече от всякога да обичаме Бога и човека. Днес свети Иван отправя своя мощен покров над всички нас и ни призовава към молитва искрена и чиста, към почитане на светата вяра - да я пазим чиста от чужди вмешателства, еретически учения, от секти и разколи. Днес свети Иван отправя към нас зов да отхвърлим всичко земно и преходно и да се облечем във всеоръжието на правдата. Днес свети Иван отправя към нас зов да бъдем в семействата си - тази малка домашна Църква, добри един към други и да изпълним златното правило на нравствеността - това, което искате да правят вам човеците, и вие правете на тях същото.

Свети Иван днес ни приканва и като всички наши най-малки братя и сестри -дечица и младенци, да станем като тях чисти по сърце. Затова и светото Евангелие днес беше посветено на блаженствата - блажени бедните духом, защото те ще видят Царството Божие. Сред смирените по сърце е и свети Иван и учи нас, всички, на смирение, което е изява на сила и преодоляване на всяка вражда, злоба и ненавист, в искрено почитане на всеки и зачитане на неговото звание, чест и човешко достойнство.

Свети Иван днес отправя и зов към нас духовниците да станем по-ревностни в служението си , да се стараем за благолепието на дома Господен повече от всичко друго, да не забравяме какво сме обещали пред Бога в момента, когато сме приели светото ръкоположение - светото тайнство Свещенство, да не занемаряваме благодатния дар на светия Дух - благодатта, да бъдем винаги сред човеците, да живеем в техните скърби и техните радости, в тяхна подкрепа и в тяхно служение и в тяхна душевна и телесна полза.

Свети Иван отправя днес зов към всички лекари, които празнуват неговата памет и честват него като закрилник на лекарското съсловие, защото за да лекуваш тялото изисква да имаш вяра в Бога първо и любов към човека, и ясното съзнание за мястото на човека, и осъзнаване, че той носи смъртна душа и че тя е много повече понякога ранима, отколкото тялото. И изпълнявайки своя лекарски дълг, да помнят и да знаят всички лекари и да имат любовта на свети Иван, която той имаше към всички човеци. Това като стремеж за искрана взаимопомощ и безсребреност, което е важно в нашия живот за всички.

Свети Иван днес отправя своя взор и към този град. И ние като слуги негодни, изпълняващи благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим се помолихме на свети Йоана той да закриля града от беди, злощастия, от скърби и зли обстоятелства, от размирици, от глад, мор, земетръси и наводнения и от всяко зло. Св. Йоан да бди над всички жители на този град, над техните чеда и семейства, да дава надежда на старите и немощните човеци в тяхната старост, подкрепа и сила, да дава на младите твърд разум и добра преценка за бъдещето, което им предстои, да дава на всички човеци мъдрост, трезвост, добра памет, за всичко онова, което Бог е сторил през техния живот като добро и да не забравят всичките благодеяния на Бога, които се изливат върху нас всеки ден.

Свети Иван в крайна сметка приканва всички днес към своята обител Рилската света обител, която тържествува днес своя празник и чества паметта на Великия Пустиножител. И в крайна сметка, всеки, който се е докоснал до светите мощи на свети Иван и е прекрачвал прага на Рилския манастир, не може да не е усетил онази радост, онова богато състояние на покой и мир, което съществува не заради друго, а заради присъствието на свети мощи на самия светец там.

Ето че днешният ден отново ние молим свети Йоана за нас. В днешния ден нашата радост се сподоби от факта, че получихме и благословението на Светейшия български патриарх да преподадем неговото светоотеческо благословение върху всички вас, обични в Господа, братя и сестри, върху честните отци, които които днес отличихме с офикий иконом и протойерей, които са вашите пастири и тук вашите отци в този град и в този храм и които трябва не само по силата на задълженията да полагат, но оттук насетне по искрено да работят за всичко онова, що е полезно за просперитета в духовно отношение на града.

Негово Светейшество има специално отношение към този храм. Той доста е направил и в миналото, и сега се моли Бог да пази дома Господен, дома на св. Йоана, където почиват и частните му мощи - една малка частица от тях, която беше пренесена по решение на Светия синод, иждивението на Патриарха като митрополит Софийски и разрешението на частния игумен и братята на Рилската света обител. Това е особено важен духовен сакрален акт, който не бива да бъде забравян и нужното отношение към светинята винаги трябва да бъде на висота, защото св. Иван е този, който болни изцелява, хроми въздига, немощни подкрепя и е утеха за всички скърбящи по целия свят и тук, в този град.

По молитвите на свети Иван и на всички светии, на Пресветата богородица, господ да ни закриля!Амин

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.