Откъс от романа „Сбогом на мечтите" на проф. Ботьо Тачков
От няколко месеца на книжния пазар се намира един уникален роман, пресъздаващ събитията и съдбите на хората в Перник от началото до към 60-те години на миналия век. Книгата „Сбогом на мечтите" на перничанина проф. Ботьо Тачков е своеобразно огледало на гледната точка на автора за Перник и съдбините му през най-критичните времена за страната. Героят му се оказва принуден да търси спасение извън страната, в буквалния смисъл на думата, за да може да живее като почтен човек. Романът е отражение на живота и преживелиците на автора, който всъщност е световно известен американски учен-икономист, роден в Перник. Ipernik публикува откъс от романа на проф. Ботьо Тачков, който описва празника на миньорите в Деня на св. Иван Рилски -1 ноември по тогавашния календар.
Миньорският празник, празнуван на всеки 1 ноември беше велико преживяване. Вечерта имаше тържествена заря пред Минната дирекция. С камбанен звън биваха прочитани имената на миньорите, загинали при изпълнение на служебния дълг.
От сутринта тълпата се стичаше по широката улица от двата края на града. Тя се пълнеше от уличките, алеите, къщите, и се смесваше с двуколките на идващите от съседните села. Ликуването, което озаряваше всички лица, новите дрехи на жените, ордените красящи гърдите на мъжете, подсказваха повишеното настроение на града. Най-голям възторг будеше голямата бяла палатка на цирк "Добрич". До нея бяха наредени по-малки палатки с всевъзможни сувенири, статуи, картини, часовници, фенерчета, щандове с локуми, шоколади и халва. Между популярната банка и кооперация Съгласие, които са най-високите здания на главната улица, беше опънато от тавански етажи въже, по което един циркаджия щеше не само да ходи, но и да пържи яйца и да вечеря. На ливадата до гимназията още от сутринта се виеше хоро под звуците на "Ой Димитро ле, русокосо момиче", изпълнявано от Цветко Кърнаджията и Курте цигуларя, заглушвани от тъпана, който се чуваше из целия град.
На горния край на главната улица бе Минната дирекция, от където щеше да започне празникът. На балкона бяха официалните лица. Всички тия хора си приличаха с техните отпуснати лица, високи чела и оредяли коси, които контрастрираха на свежите и хубаво вързани връзки. Всичките бяха в тъмни костюми, а по леко наедрялата им талия висяха сребърните верижки на часовниците им. Всички бяха положили ръце на бедрата, грижливо оправяйки ръбовете на панталоните си .
Долу на площада срещу тях, седнали на столове, други прави, бяха миньорите в лъскавите си черни униформи, специално ушити за празника от шивачницата на Чолето, с главен майстор Станко Тодоров, който ще стане министър при комунистите. На площада зад тях, беше общата тълпа, дошла да чуе словото на управляващите.
По някое време на балкона се забелязва размърдване, продължително шушукане и кметът се изправя. Той беше юрист, умееше добре да говори и се ползваше с голям авторитет. След като прегледа няколко листчета и ги нагоди така , че да може да ги вижда по-добре, прочиства гърлото си и започна на висок глас:
- Граждани на Перник, драги миньори! Позволете ми най-напред, на този велик празник да отдам справедливост на правителството и на нашия любим цар, който управлява така мъдро. Мина времето, когато партизански раздори окървяваха нашите улици, нашите домове. Днес в нашето хубаво отечество се строят нови пътища, производителните центрове разширяват дейността си, укрепналата религия се усмихва на всички сърца. България най-сетне си отдъхва...
Всички на площада слушаха с отворени уста, сякаш да изпият думите му. Макар да беше тихо, думите на кмета се губеха в пространството. Тогава още нямаше високоговорители. До хората стигаха само откъслечни фрази и те свиваха ръце към ушите си, за да го чуват по-добре. Седящите на балкона клатеха бавно главите си, в знак на одобрение.
След това говори директорът на мината. Неговото слово не беше може би толкова патриотично, но се отличаваше с по-специални знания.
- Драги граждани, драги миньори. Где ще намерим повече патриотизъм, повече преданост на общото дело, от това на миньорите. Кой се труди ден и нащ с риск на живота си под земята, за да задоволи нуждите на страната от въглища? Кай отоплява домовете ни, кой доставя гориво за влаковете, за индустрията? На зарята снощи вие чухте имената на тези, които отдадоха живота си, изпълнявайки своя миньорски дълг. Днес ние се прекланяме с дълбока признателност за тяхната саможертва. Това са нашите герои. Но ние имаме и живи герои. В признание на техните заслуги ръководството на мината ги награждава със златни часовници...
Когато ентусиазираните викове на одобрение стихваха, директорът започва да чете дългия списък на наградените миньори. След речта му започват да се изреждат с речи по-дребните чинове от властта и тълпата събрана на площада, започва да оредява. Мнозина се отправиха нагоре, към футболното игрище, където от тесни дъски бяха сковани пейки и маси, на които три дни и три нощи, ще се яде и пие за сметка на мината.Други отиват да разглеждат изложените стоки по сергиите, а трети се отправиха към кръчмите, които вече бяха пълни, и от където се чуваха веселите песни на Кольо Циганина.
17-Октомври-2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.