12 септември 2016

Сурвакарите от Долна Секирна на събор на българите в Украйна

Крепостта Акерман под българска окупация за ден


Старинната крепост Акерман край украинския град Белгород-Днестровски в Одеска област за ден се оказа под истинска българска окупация. На 4 септември на това знаково историческо място се състоя VII всеукраинский болгарский събор, организиран от Асоциацията на
българите в Украйна, утвърдила се като най-мащабната неправителствена
организация с целенасочена дейност за консолидиране на българската диаспора и утвърждаване на културната й независимост сред над 100 дружства и организации на българи в Украйна, членуващи в нея.


Малко преди обяд към подстъпите на крепостта прииждаха хора с различни носии. Това бяха хората от съставите, които идваха за изява на събора. Организаторите обясниха, че са осигурили транспорт на проявата да дойдат 10 000 човека от всяко населено място в Украйна с българи, а и сега там има села с 98% българско население, където се говори само на
български. Отделно със собствен превоз също бяха дошли много хора. Даже със своя кола беше пристигнало семейство от Стара Загора, за да се види с роднините в Белгород. Смело може да се каже, че в района почти няма пътища или ако ги има, те са със спомен за асфалт и
огромни дупки като от бомби, но това не беше спряло хората да се притекат на събора.
Гости от България бяха сурвакарите от брезнишкото село Долна Секирна – двукратни носители на най-голямата награда от пернишкия маскарад „Сурва” и с богат опит от международни участия. Още докато приближаваха към крепостта, а после и към естрадата заради говора и
атрактивните костюми хората ги спираха и заговаряха. Оказа се, че знаят за Сурва, защото пазят обичая и при тяхи по Нова година деца със сурвачки обикалят селата. После вадеха телефони за селфита. „Истински българи!”, възклицаваха сънародниците от Украйна с радост и влага в очите и се триеха в кожусите, с които сурвакарите прекараха почти целия ден под палещото слънце.

Един през друг бесарабски българи разказваха: „Моят пра-пра дядо се е бил на Шипка... Имам
сестра в Пловдив... Лани ходих във Варна.” Привлечени от българската реч, която се чува от телевизора, местните хора се тълпяха край гостите от родината на предците им и говореха на старо наречие, отдавна забравено по земите, откъдето дедите им са се преселили отвъд Дунав. Говорете ми, всичко разбирам, прочела съм всички български книги, моли беловласа жена и пита дали някой е чувал някъде из България фамилията на нейните предци. Докато Украйна беше съветска искаха да ни претопят и да ни направят руснаци, но сега вече е друго,
обяснява жената и споделя: „Харен чиляк е Антон Иванич Кисе – той ни помага да се чувстваме българи през последните години и направи цялото това чудо."

Антон Кисе епо народност българин, родом от село Евгеновка в Тарутински район на Одеска област. От 2004 г. той е депутат в Украинския парламент Върховната Рада. Той е и председател на Асоциацията на българите в Украйна от нейното създаване през 1998 г. Атрактивният вид на сурвакарите от Пернишко не можа да надвие по интерес отношението на украинските българи към него, защото трудно може да се преброят ръкостисканията, прегръдките и снимките, които народният депутат си направи със сънародниците. Саде ( в смисъл на само) той мисли за нас отсабалем, казваха хората най-искрено на езика, който са запазили от векове.

А съборът наистина беше като чудо. В навечерието на националния празник на Съединението на България напрактика можеше да се види каква сила е единението на народа и любовта към Родината, даже когато родините са две. Около два века през поне 8 поколения диаспората е
запазила културата и традициите на предците си и не случайно съборът се превръща в кулминация на българщината по тези земи. През годините се е запазила традицията в българските села да има събори, най-често в деня на храмовия празник на построената от хората черква, споделя Светлана Драгнева, заместник на Антон Кисе в Асоциацията. Съборът се прави през две години и досега винаги е бил в Одеса. Целта му е да се съхраняват и развиват и да се преумножават историческите, културните и образователните достижения на българския етнос в Украйна, но всъщност е истински народен празник. Оказа се, че
до момента седмото му издание е най-мащабното от всички досега.

В гала-концерта участваха над 50 фолклорни формации от Украйна, а и от съседна Молдова, където също живеят бесарабски българи. От сцената се носеха старите български песни за
юнаци и любов, за Радка, Янка, Тодора и Калина. Думите си бяха същите като и в България, но понякога в аранжимента имаше по нещо от частушките. Вихрени хора показаха под изкусна свирня на гайди и акордеони млади танцьори от различни школи. Букет от сложни български народни танци представят деца от село Делен в Арцизки район. Облечени са в оргинални костюми от Граово - момичетата с литаци, а момчетата - с бели беневреци. Те станаха особено симпатични на сурвакарите, заради носията от родния им край. По път насам пернишката група научи, че първите преселници в днешните украйнски земи след османското нашествие из Българско са били 36 човека от пернишкото село Богданов дол, поели отвъд Дунава през 1765 г.

Хората се виеха и покрай етнографския кът, където имаше дегустация на български национални ястия за официалните лица - депутати от Европарламента и Върховната
Рада на Украйна и българското Народно събрание, ръководители на местните региони, българският посланик и владиката на Болград и Измаил епископ Сергий, певците от България Илия Луков и Веселин Маринов и още важни шефове.

Съборът беше приветстван с поздравителни адреси от президента на Украйна Петро Порошенко, роден в столицата на Бесарабия Болград, където българите са болшинство и от българския вицепрезидент Маргарита Попова. Поздравление поднесе българският посланик в Украйна Красимир Минчев. Но най-много аплодисменти имаше за Антон Кисе. Честта да обяви събора за открит беше предоставена на 92-годишния доайен на българското движение в Украйна и общественик Генади Коев.




Докато звучеше българския химн от очите на един от сурвакарите рукнаха сълзи. Към него се притече жена от публиката да го пита дали не му е зле, но след като маскираният мъж обясни, че просто се вълнува, ревнаха и двамата.




Трогателна беше и украинката леля Надя от състава на село Заря в Саратски район, чието име всъщност е Камчик. Тя подхваща песента за Илия, дето градил келия и всички й пригласят, а после обясняват, че в техния „етнографически” състав „Янка” няма баби.






Покрай тях на сергии са подредили майсторлъка с кошничар, кожар, млад момък преде с хурката на пра-пра баба си.



На сергии из цялата крепост има много сувенири от плат, керамика, дърво.


Майстор сече монети по поръчка.







Най-много са скарите, може да се опита и квас.


Лее се пиво и вино. Има и други питиета и мезета.




Украински българи се надпреварват да черпят гостите от България с домашно произведени питиета. Завършил българската военна академия пенсиониран полковник учи един от сурвакарите как да излекува псориазис по ръцете си.

 Докато чакат изявата си на сцената, при сурвакарите спира и Антон Кисе, снима се с тях и праща специални поздрави на пернишкия кмет, чрез когото те са получили покана за участие в събора. Предайте поздрави на д-р Церовска и кажете, че ще дойда на фестивала при вас, поръча той.








Ние сме българи, само дето живеем тука, обяснява възрастен мъж докато се подрежда пред сцената, за да чуе изпълнението на Веселин Маринов, който изпя за сънародниците най-популярните се песни. Украинската звезда Катя Бужинская, която се оказа българска снаха, раздвижи публиката с „Катерино моме” в съвременен аранжимент, а после хилядното
множество с нея скандираше „И Украйна в Европа, заедно с България”.



Вече по мръкнало дойде ред и на Илия Луков, избрал за своя жена бесарабска българка. Под негов съпровод в Акерманската крепост се изви най-дългото българско хоро. Танцът
продължи и под звездите, вече по мръкнало, но уморени сякаш нямаше. За да сложи все пак точка на знаменателното събитие, каквото не помни твърдината, която е била в територия на България през Второто българско царство, а според домакините по тези земи са били и водените от хан Аспарух българи, Илия Луков подхваща песента си „Молитва”. Молитвата
в тоя ден на всички дошли на всеукраинския български събор беше Господ
да пази българите, тяхната майка България и втората им родина Украйна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.