25 ноември 2017

Два сфинкса на страж до манастира Трескавец

Три пъти манастирската църква оцелявала в унищожителни пожари. Покръстителят на българите с в. цар Борис-Михаил се венчал в тази обител, днес на македонска земя











В средата на полето около
Прилеп, наричано Пелагония в скалите под известния в Македония Златовърх се намира манастирът „Успение на Пресвета Богородица“, известен като Трѐскавец. Местните казват, че ако решиш да се поклониш на тази светиня поне два пъти ще останеш без дъх. Веднъж докато стигнете до там и втори път при вида на обителта. Изкачването до върха е приключение както пеша по пътеката, така и с подходящ автомобил, защото почти вертикално се преодоляват 1200 метра над морското ниво.


И макар този манастир да е опожоряван мнаго пъти и огнени езици да са му нанасяли тежки вреди, то и сега във вида на възстановяването му, което продължава доста години, той е повече от импозантен. За обителта се грижи само един монах. Игуменът му е в друг манастир, а отец Калист посреща и изпраща гостите. Изключително гостоприемен и сладкодумен, той разказва историята на манастира и плановете ма възстановяването му в пълното му великолепие. Моли да приберем фотоапаратите в старинния храм и ни предупреждава, че няма да е добре снимки от него да се появят в интернет, но затова пък позира за снимка на фона на величествената гледка. Не ми стигат думите на обикновен монах да ви разкажа колко е велик този манастир, подхваща приказката той. Предполага се, че манастирът е основан в края на 13 век или началото на 14 век, но е възможно това да е станало още през 12 век.


В надпис над западната му врата е споменат управлявалият по това време император Михаил IX Палеолог, а е известно също, че крал Стефан Милутин е правил дарения на манастира. По времето на сръбския крал Стефан Душан манастирът Трескавец притежава множество недвижими имоти, метоси, църкви и над 20 селища.

Традиция било на Димитровден там се прави голям панаир, който също носел значителни приходи на обителта. След 1852 година манастирът е управляван от българската църковно-училищна община в Прилеп. През 1866 година той е почти изцяло унищожен от пожар и през следващите 5 години е построен отново с дарения от прилепските еснафи и някои от селата в областта от игумена Христо Поптрайков от Долгаец и епитроп Никола Бутлев от Прилеп.През този период там функционира училище за свещеници. През 1911 година османските власти отнемат манастира от прилепската община и го предават на съседните сърбомански села, а владиката Герасим Пелагонийски унищожава повечето от ценните книжовни паметници на старобългарската литература, пазени в манастира.


Стенописите в старата манастирска църква са от различни периоди. Най-старите са от от 15-ти век и пресъздават евангелски сцени и илюстрации от житията на светиите като започват на лявата стена и продължават на дясната. Ктиторските портрети, които се намират на източната стена в южната веранда, са рисувани през втората половина на XIV век. Реставратори са правили проби и в малки карета по отделни фрески са изчисти иконописта. Ще бъде достатъчно само да се почисти и после да се консервира, обяснява ни о. Калист.

По-нататък са стенописите, създадени в края на 15-ти век, където фигури на светците са в цял ръсти естествена големина. Те са облечени като благородници и имат красиви шапки на главите. Впечатляващи са и фреските, създадени от ръцете на майстори от Крушевската иконописна школа от 19-ти век.



Манастирът в Трескавец разполага и с други ценни предмети, сред които са двокрилната врата и царските двери от 16-ти век, кръстът Космитос от 17-ти век, красива певницата, многобройни целувателни икони за празниците, иконите на апостолите от 17-ти и 18-ти век. На териториторитята на манастира археолози са намерили и мраморни антични плочки от 3-ти век пр. Хр., посветени на Аполон и Артемида, което подсказва, че на това място е имало светилище още преди да се появи православната обител.

Заради голямото религиозно и културно значение на манастира Трескавец хората са създали една легенда за появата на името му. В нея се разказва, че на празника на Успението на Пресвета Богородица жители на Прилеп и Варош били събрани в църквата да го почетат светия ден. Докато всички отправяли обща молитва към Богородица по време на службата, силен трясък ударил манастира. На сутринта по-смелите мъже , добре въоръжени, отишли да видят какво чудо е станало там. Когато влезли в манастира, мъжете видели звяр, убит върху костите на монасите. След това събитие жителите на околните селища ремонтират манастира и той отново оживява. Оттогава този манастир е наречен Трескавец заради чутият надалеч силен трясък. но това е само една от многобройните легенди, които този път ще останат неразказани. Например, според твърдение на известния историк проф. Васил Златарски, който посетил манастира през 1916 г. тъкмо в тази обител се венчал някога покръстителят на българите свети цар Борис.

В своята история манастирът Трескавец поне три пъти е бил опожаряван. През 1867 г. изгорели само конаците. На 9 януари 1990 г. те отново били опожарени, но с дарения били възстановени в автентичния им вид. Особено тежък бил пожарът на 4 февруари 2013 година, когато поради дефект на греалка конаците отново изгорели напълно и сега се възстановяват. Надеждите са ремонтът да приключи идната година.


Най-много хора идват на това свято и дивно място на празниците Голяма и Малка Богородица, както народът нарича дните на Успението и Рождеството на Божията Майка. Но и през другото време на годината тук идват много хора, в това число и от чужбина. И всеки, който реши да се изкачи до Трескавец на Златовръх ще усети благодатта на това място, дължаща се и на молитвите на хилядите монаси, които през вековете са го обитавали за своя монашески подвиг. Богата история я пазят като страж застиналите като във вечен сън два каменни сфинкса край обителта.

21 ноември 2017

Руски попове проповядват с рок

Дуетът "Братци" на протойереите Вадим и Константин Качалови създава авторски духовни песни и прави концерти с проповед


На V международен фестивал на православната авторска песен през 2009 г. в град Орел участва необичаен дует. Той е съставен от двамата братя протойереи Вадим и Константин Качалови, действащи клирици в Руската православна църква. На този фестивал, в категория "Дуети" те печелят първо място с песента си "Дивен е Бог със Своите светии". След фестивала "Братци" получават покана от продуцента на провеждащия се в Санкт Петербург фестивал, посветен на св. Александър Невски и стават негови лауреати. Със своите авторски духовни песни двамата рокаджии в раса са носители и на гран-при от фестивала "Ковчег" във Воронеж и на много други отличия.
Най-голямата награда за тях със сигурност е любовта на публиката им, която приема без резерви пеещите рок духовници. Във времето на интернет всеки изкушен може да се порадва на изпълненията им, стига да напише в търсачката "Дует Братцы". В платформата за споделяне youtube има много клипове с техните песни, участия и концерти.


Гледката е доста необичайна. Двама на вид съвсем еднакви свещеници, облечени в пълната си свещеническа униформа, свирят на китари и пеят в ритъма на рока. Няма как това да не привлече внимание и да не предизвика интерес. Всъщност това е дуетът "Братци" на протойереите Вадим и Константин Качалови. Те са братя близнаци, родени на 17 мая 1968 г. в селището Ракитное, Белгородска област в Русия. Учили в местното училище и участвали в музикални групи. Служили в армията.


След военната служба свирили в няколко рок групи, участвали в рок фестивали.


През 1991 г. завършили Орловския филиал на Московския държавен културен институт.


Като студенти пишели песни и участвали в различни музикални проекти. Кръщение приели в зряла възраст в църквата "Св. Николай" в родното си Ракитное през 1992 г. Там те започнали да пеят в хор. Едва след това в семинарията в Белгород получават духовно образование.

Според признанието на самите духовници-музиканти 12 години след кръщението си двамата не пипали китарите и не могли да измислят нито една песен. Но в един прекрасен ден всичко се променило и се появила първата им песен, която нарекли "Далече ли, близо ли". Братята продължили да съчиняват песни и получавайки благословение от Белгородския и Староосколски митрополита Йоан, започнали да правят концерти.


И двамата са действащи духовници в Белгородска митрополия на РПЦ, но о. Вадим е в Губинска епархия, и о. Константин - Белгородска.

Протойерей Вадим е ръкоположен за свещеник през 1996 г. В сан протойерей е възведен през 2009 г. Дълго време и до момента е настоятел на храм, посветен на Казанската икона на Богородица в село Вязовое. Освен това през 2014 г. е назначен за настоятел и на храм "Покров Богородичен" в белгородското Старо село. След това му е възложено предстоятелството на още две черкви в района.

Протойерей Константин станал свещеник почти едновременно с близнака си. Назначен е да служи в храма "Св. Николай Чудотворец" в родното им селище. От 1998 г. е председател на храм "Възкресение Христово" в селището Октомврийско. През 2003 г. е осветен храм, възстановен от о. Константин. И той е протойерей от 2009 г. Семеен е, с две деца.
Името на създадения от тях дует "БраТцы" е съставно от думите братя и отци. Автор на текстовете основно е о. Константин, който свири на бас китара. Отец Вадим съчинява музиката и свири на акустична китара.



С това се ограничава малкото налична в интернет информация за двамата забележителни батюшки-близнаци, талантливи музиканти и прекрасни хора. Те са уникални и самобитни. От песните им струи любов, а това означава Бог. Творбите им учат на безгранична доброта и търпение.

Дуетът редовно прави концерти, участва в конкурси и международни фестивали и обикновено печели първите места. Включва се и в различни проекти в мрежата.
Истински празник на православието е техен концерт-проповед в Стокхолм, където ги съпровожда и техният духовен старец о. Илиодор (Гайриянц), монах в манастира Оптина пустиня.

На него е посветена и песента им "Авва".

На Александро-Невския фестивал в Санкт Петербург песента им "Дивен е Бог със Своите светии" поразила публиката със своята красота, духовност и несравнимост спрямо другите представени творби. С тази песен те се представили и на VIII Международен фестивал на православната авторска песен и журито я избрало за финална, а с дуетът запели всички лауреати и зрители. Тогава те представили и своята песен "Патриарх", създадена в памет на патриарха Алексий II. По-късно дуетът участва и два мисионерски концерта - в детски лагер на Ладожкото езеро и на параход по Нева, пътувал към мястото на историческата Невска битка. Впечатляващ е клипът на песента им „Ламбадка“, посветена на монашеството.

Отзивите за дуета в мрежата са в суперлативи. Почитателите им казват, че техните песни са православен рок, различен от този, който сме свикнали да слушаме, защото е задълбочен и преживян. Разбира се, има православни, които не одобряват музикалните им изяви, но това са хора, крайни във вярата си. Всеки, който ги чуе, ще се убеди, че те са отлични музиканти, възхваляващи Господ със своите забележителни песни. Всеки запознат с творчеството на "Братци" ще признае, че песните им са изпълнени с гореща вяра и любов към Бога и ближните. Братята носят и своя кръст на свещеници и сигурно затова и заради искреността в общуването и млади, и стари внимават в думите за Истината в песните им.


19 октомври 2017

Перник празнува св. Иван Рилски повече от век


През 1994 г. Общинският съвет в Перник взема решение градът да има свой празник и това да е денят, когато Църквата почита св. Иван Рилски. Всъщност преподобният Рилски Пустиножител и Чудотворец се почита три пъти в годината. На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите му от Търново в Рилската обител през 1496 г. На 18 август е успението на св. Иван, представил се пред Господа през 946 г., но най-големият му празник е на 19 октомври. Преди смяната на църковния календар празникът бил на 1 ноември, когато се отбелязва и Денят на будителите, а св. Иван Рилски е и първият будител на българите.


В Перник този ден бил голям празник още от 1903 г. , когато управата на Мини Перник, със съгласието на тогавашното Министерство на търговията утвърждава светеца от Рила за небесен покровител на миньорите. И от тогава насетне, в продължение на повече от 40 години този ден е не само празник на Мината и миньорите в цялата страна, но и събор на Перник.


Всяка година миньорският празник е велико преживяване. тържествата започват още предната вечер, когато пред Минната дирекция се прави тържествена заря. Първо с камбанен звън се почитат имената на загинали при изпълнение на служебния дълг миньори, а след това се отличават най-добрите и дългогодишни работници и служители. Обичайно те получавали часовници. В най-добрите години на мината те били даже с позлата. През 1943 г. , например, когато мините честват своя патрон по-скромно защото е обявен траур заради смъртта на цар Борис III, с часовници са наградени 79 работници и 23-ма щатни служители.


На другата сутрин градът се пълни с народ. Хора са по главната и съседните по-малки улици, по алеите и дворовете. пълно е и сдвуколки на идващите от съседните села. Жените са с нови дрехи - гражданките с тоалети по парижки журнали, а граовките от селата - с празничните си носии.
Сред децата най-голям възторг буди голямата бяла палатка на цирк "Добрич". Между таванските етажи на най-високите здания на главната улица на популярната банка и кооперация „Съгласие“ е опънато въже и по него един циркаджия не само ходи, но и пържи яйца и похапва от тях.
Хлапетата с възторг обикалят и наредените до цирка по-малки палатки с всевъзможни сувенири, статуи, картини, часовници, фенерчета, щандове с локуми, шоколади и халва.

"На ливадата до гимназията още от сутринта се виеше хоро под звуците на "Ой Димитро ле, русокосо момиче", изпълнявано от Цветко Кърнаджията и Курте цигуларя, заглушавани от тъпана, който се чуваше из целия град." е записал в спомените си стар перничанин, който в ония години е бил част от босоногата армия на децата от Селото, както и до днес понякога в старите пернишки фамилии наричат квартала, където някога под крепостния хълм е било старото село Перник, споменато като Периг в народното житие на св. Иван Рилски от началото на 12-ти век.



Импозантното здание на Минната дирекция е в горния край на главната улица, а току пред нея е и Минната черква която също е под покровителството на св. Иван. Още в 8 часа в нея е започнала празничната света Литургия , посветена на светията. там начело с минното знаме е представителна група миньори от "Старите рудници", там са ученици он минното училище, и граждани. Малко по-късно пред Минната дирекция се подреждат представителните блокове и начело с минната музика тръгват на парад. Миньорите също са в парадна униформа, която Мината шиела за тях специално за празника в шивачницата на Чолето, с главен майстор Станко Тодоров, който при народната власт ще стане министър-председател. На балкона са официалните лица и дошлите с влак от София гости. "Всички тия хора си приличаха с техните отпуснати лица, високи чела и оредяли коси, които контрастрираха на свежите и хубаво вързани връзки. Всичките бяха в тъмни костюми, а по леко наедрялата им талия висяха сребърните верижки на часовниците им. Всички бяха положили ръце на бедрата, грижливо оправяйки ръбовете на панталоните си", разказва очевидец на тези събития.

В ония години микрофони е нямало, затова общата тълпа, дошла да чуе словото на управляващите притихвала щом кметът на града се изправи. "Граждани на Перник, драги миньори! Позволете ми най-напред, на този велик празник да отдам справедливост на правителството и на нашия любим цар, който управлява така мъдро. Мина времето, когато партизански раздори окървяваха нашите улици, нашите домове. Днес в нашето хубаво отечество се строят нови пътища, производителните центрове разширяват дейността си, укрепналата религия се усмихва на всички сърца. България най-сетне си отдъхва...", нареждал кметът Петър Файтонджиев. Всички на площада слушали внимателно, а управниците на балкона клатели глави в знак на одобрение.


След това думата взема директорът на мината, а от създаването на предприятието през 1891 г. тази длъжност винаги се заема от високо интелигентни и много образовани хора. "Драги граждани, драги миньори. Где ще намерим повече патриотизъм, повече преданост на общото дело, от това на миньорите. Кой се труди ден и нощ с риск на живота си под земята, за да задоволи нуждите на страната от въглища? Кай отоплява домовете ни, кой доставя гориво за влаковете, за индустрията? На зарята снощи вие чухте имената на тези, които отдадоха живота си, изпълнявайки своя миньорски дълг. Днес ние се прекланяме с дълбока признателност за тяхната саможертва. Това са нашите герои. Но ние имаме и живи герои. В признание на техните заслуги ръководството на мината ги награждава със златни часовници...", казвал директорът. Когато ентусиазираните викове на одобрение стихвали, директорът започвал да чете дългия списък на наградените. Той не говорил за политика, но пък личало как "върху мощните криле на родното минно дело и техника се носи несъкрушимия български дух". Всяка година за празника в празничния брой на вестник "Пернишки миньор" - единствен минно-стопански вестник в България по това време, е публикувано и приветствие Вишсокопреосвещения софийски митрополит Стефан. Всеки път той отправял към миньорите своите пастирски думи на благословение като припомнял девиза на пернишката мина "Бог в помощ" , който служел и за ежедневен поздрав между миньорите.



И докато с речи се изреждали и по-дребни чиновници, събралите са на площада хора постепенно оредявали. Всички отивали към футболното игрище, където от тесни дъски били сковани пейки и маси, на които сядали работниците със своите семейства. там имало специални места за помощниците на началниците на служби и младши инженерите, докато началниците отивали на празничен официален обяд в минния театър. Почерпката била изцяло за сметка на мината, а после народът отивал да разглежда изложените по сергиите стоки. мъжете пълнели кръчмите, откъдето се чували веселите песни на Кольо Циганина. В направения от мината парк след обяд свирела Минната музика, която към 1927 година има и джазова секция, имало народни танци и весели игри.

Всяка разлика с действителни лица, събития и ценности не е случайна.

Мината създала Перник


През 1925 г. е приет закон, който дава автономия на Мини Перник. Законът урежда и привилегия за общината в Перник, като определя в нейната хазна да влизат по 2 лева от всеки тон експедирани въглища. Градът е в разцвет, защото мината прави модерни жилища за работниците, прокарва водопровод и канализация, павира улиците, строи училища и детски градини, болница, игрище, плувен басейн, сграда за кино и театър, прави парк. За празника на миньорите през 1938 г. са осветени новопостроени сгради на жилища на работници- бекяри, работилници за машинно-електротехническото отделение, Минното училище. Една година по-рано управлението на Мини Перник увековечава делото на пернишкия миньор с паметник-чешма. Фигурата е дело на скулптора Михаил Михайлов. О светена на минния празник, когато е открит и водопровод от Витоша до Перник, за който Мината е платила 22 милиона лева. Емблематичният за Перник миньор тази година има юбилей - става на 80 години.
А когато миньорите със свои средства поистроили самолета "Миньор" и го подарили на българската армия, над Перник имало и въздушен парад. 




19 август 2017

Подземен минен музей - Перник


Ако има в Перник нещо наистина уникално за разглеждане, това безспорно е минният музей под земята. Перник е селище с хилядолетна история, но историята на съвременния град като индустриално сърце на България започва на това място. Тъкмо тук през 1891 г. е отворена първата подземна галерия на „Старите рудници”, работили ефективно до 1966 г.

В началото на 80-те години на ХХ век група пернишки миньори посещават солната мина Величка в Полша и там виждат музей под земята. Така се ражда идеята в Перник също да има такъв музей, който отваря врати през 1986 г. и до момента е единственият на Балканския полуостров и един от малкото в Европа.

Музеят е разположен в две от запазените галерии на „Старите рудници” с обща дължина 630 м. В тях са обособени 30 експозиционни ниши, които проследяват историята на въгледобива за повече от век. Експонатите са автентични и повечето от изложените машини и съоръжения са се използвали в подземното производство.

17 август 2017

Завод "Пектин" отиде в историята



Църква е името на село, близо до Перник. В миналото то е било по-голямо и многолюдно от днешния областен център. Било е и община. През социализма беше прекръстено на Даскалово. Сега е кметство в състава на голямата община Перник с около 8 хиляди жители. В индустриалната история на България Църква се е записала като населеното място, където се намира първото на Балканите, единствено у нас и едно от малкото в Европа предприятия за производството на сух пектин – ценен продукт извличан от ябълки.

В Църква все се още се помнят върволиците от камиони, пълни с ябълки, които задръстваха пътя покрай завода от средата на лятото до късна есен. Над цялото селище, макар и разтегнато по протежение на километри, се носеше ароматът на пресните плодове. Всичко това обаче вече е в историята. Трайно в историята отиде и самият завод за пектин. Приватизиран още в зората на демокрацията, продължи да работи само няколко години. Имаше време, когато частниците преработваха и ябълки, внесени от Близкия Изток, а произведеният спиртен ябълков концентрат се изнасяше за Германия. Но това беше за кратко и после предприятието беше оставено на разграбване, разрушение и заспустение, за да се стигне до изравняването със земята на всичките му мощности през това лято.

05 юли 2017

Еньовден - за билките и самовилите

Според стародавно езическо вярване точно на празника Еньовден, когато Църквата почита рождението на св. Йоан Кръстител, билките имали най-голяма сила и затова на някои места по земята ни имало обичай да се берат рано сутрин, още по роса букети от всякакви лековити китки и тревички. Останала е приказката "за всяка болка и билка", а в набрания на Еньовден букет трябвало да има 77 полезни растения, но и една половинка за неверната болест. Каква и коя е била тая болест сякаш вече няма кой да каже, защото и бабите ходят на лекар и се редят на опашки в аптеките, стиснали рецептурни книжки в съсухрените десници. Само в детските им спомени от далечни времена може да са се запазили истории за лечението на болестите едно време, когато всяка майка е била посвещавана от своята майка и баба как да цери децата си със средствата на народната медицина. Кое от това познание е рационално от гледна точка на съвременния човек и кое е действало по силата на суеверно внушение сега е трудно да се отсъди, защото човеците са променили традиционната си култура. И до днес обаче животните знаят коя болежка с коя трева да излекуват.

09 май 2017

Възстановиха гроба на червеноармеец в Перник

На 9 май световната общественост отбелязва Деня на Победата срещу хитлерофашизма. На много места в Европа и по целия свят, и особено в Москва, този ден се отбелязва по особено тържествен начин.

Тихо и по християнски обичай този ден беше отбелязан и в гробището на Калкас, някогашно село близо до Перник, а сега квартал и кметство в пределите на общината.

Група представители на дружеството на русофилите почетоха паметта на починал на 21 ноември 1944 съветски войн в Калкас. Дълги години той се водил като "неизвестен войник". Сега вече се знае името му - червеноармеец Евгениий Фьодорович Гриньов. Кога се е родил редникът, остава неизвестно, но датата на смъртта му и името му са установени от бившия военен аташе към руското посолство Роберт Шестаков още преди години. Тогава по идея на дружеството на русофилите в Перник и със съдействието на тогавашния секретар на община Перник Сергей Цветков се правят постъпки да се открие, кой е упокоеният червеноармеец в калкаските гробища, защото местните хора си спомняли за този случай. Възрастен жител на Калкас, който през 1944 г. бил още дете, даже си спомнил точно мястото на неговия гроб. Когато отишли на място, се оказало, че наоколо има пресни гробове, но мястото на последния дом на червеноармееца било запазено.

Така и не се стига до поставяне на паметник на този гроб до изтичането на мандата на Шестаков като военен аташе, но след няколко години той се връща като генерален консул в Руското посолство в София и от миналата година редникът Гриньов вече е с паметник в българското гробище.


Всичко това разказва Николай Иванов, който с приятели почете паметта на червеноармееца в днешния празничен ден. След 9 септември 1944 г. В Перник, Радомир и Батановци са били разквартировани частите на 394-та стрелкова Криворожка дивизия (от състава на Трети Украински фронт) с командир полковник Иля Самсонович Титов, който по-късно през годините е обявен и за почетен гражданин на Перник. Щабът на дивизията е бил разположен в къщата, където сега се намира ресторант "Секвоя", до градския парк. В Батановци е имало военна болница, а в тогавашното село Калкас - малък военен лазарет, който бил в магерницата на манастира "Св. Петка". Там са се лекували ранени по бойните полета извън България съветски войници. Един от тях е и починалият от раните си, получени по време на боевете при Яш-Кишиневската операция в края на август 1944 г.

В Перник и Пернишко съветските войски идват в началото на ноември 1944 г.
В област Перник има общо осем паметници на починали съветски войници. - Батановци, Радомир, Перник, в радомирския квартал "Върба", в селата Чуковец и Стрезимировци и Брусник - на връх Чеканска бука.

Овчари се състезават на премуз

В пернишкото село Богданов дол вече 35 години пресъздават обичая

Вече 35 години в пернишкото село Богданов дол на Гергьовден пресъздават обичая „премуз”. Това е състезание между овчарите за най добре гледани овце, а в резултат на това и най-млекодайни. От няколко години празникът се клонира. Местни стопани са го изнесли извън селото при летните егреци, а и други села разнообразяват традиционния събор с пресъздаване на обичая. Богданов дол обаче ежегодно на дена на покровителя на скотовъдците и стадата свети Георги продължава да събира много гости от близо и далеч.

По утвърдена традиция на поляна в ниското край реката в самия център на селото се импровизират кошари. До тях има почти автентична лятна овчарска къща, украсена със цветя, звънци и много геги, а пред нея софра. По „лесите”, както по тоя край викат на оградата са вързани едри овчарски кучета, но на къс повод, за да не решат, че някой е дошъл да краде. На клоните на две високи дървета наблизо са вързани гергьовски люлки, накичени с венци от здравец и люляк.


Овчарите са нагласени с народни носии – ризите им са везани, а на кръстовете носят пояси. В тоя ден те са главните герои, защото се състезават от чии три произволно избрани овце ще се издои най-много мляко. Котлето, в което го доят, също е украсено с цветен венец. Едно време като минел Гергьовден с тия венци украсявали кошарите и те оставали там цяла година. Някога във венците слагали и селина и нея ергените пъхали в гащите, за да расте мъжката и мощ.


Народната традиция повелява, доенето да става през гривна, а ако стопанката случайно няма такова украшение, се прави кръгъл колак като геврек и доенето става през него. Като се издои млякото колачето се запазва и от него се дава на добитъка, ако се поболее. Някога под ведрото слагали и боядисано специално на този ден червено яйце, но това сега не се прави. Казва се премуз, защото в пернишко за доене се използва глаголът „музе”.

Докато овчарите музът, край на чеверме се пече агне, а на трапезата пред овчарската къща са седнали гости. Това се представители на пернишкото дружество „Традиция”, нагласени като овчари от различно време на годината, едните са като за лято, а други са с тежки ямурлуци,, каквито се носели есен и зиме и ако е киша ставали толкова тежки, че няма помръдване, а после много дърва трябвали за огъня, докато изсъхнат. Те пробват от домашната овчарска ракия и замезват със сирене с подправки, но най им харесва подсиреното със стрити сухи чушки в него, щото няма нужда да се поръсва с червен пипер.

Тази година победител е опитният овчар Видин Малинов, който напълни в кофата повече мляко от колегите си Мирослав Виденов и Пламен Павлов и получи паричната награда.

От няколко години в това състезание не участва Методи Стефанов, който е инициатор на тази традиция и сега я прави край Гигинския манастир. За да е по-живописен празника той организира и демонстрация как овчарските кучета гонят мечка, но в ролята на мечката влиза човек от сурвакарската група на селото, защото и без друго в нея има такъв персонаж. Там също въртят на чеверме агне. Майсторите го „гъдкат“, както тука се казва, още от предната вечер, за да стане вкусът му традиционно гергьовски. „С повече мас трябва да се помазва, за да е сочно месото, а не сухо.”, пояснява възрастен мъж от публиката в Богданов дол, която седи на високото над поляната и наблюдава обичая на премуза, но и празничната програма от местни любители на фолклорното изкуство.


Богдановдолските домакини са омесели погачи и колачи, които са подредени в изложба. Изложба има и в двора на училището, където строго жури избира медалисти между огромни източно-азиатски овчарки. Не чакаме да чуем кои са победителите, но пък се запознаваме с
топчестата Годзила, която на своите 70 дни прилича повече на плюшена играчка, отколкото на порасналите представители от неяната порода. Едно време тук се правеха опити да се устройват боеве на кучета, но това вече отдавна е преодоляно и сега любителите на кинологията само се радват на най-расовите екземпляри.

В Богданов дол породата българско овчарско куче е на особена почит. Тези които не са край импровизираната кошара на поляната, а те са поне седем, са по дворовете и отвреме на време пролайват. Местните любители на порода имат свой клуб, който е и кафене , и ресторант и тъкмо там намираме кмета на селото Петър Теофилов, който е поканил на гергьовско агне ВИП гостите – депутати, кмета на Перник Вяра Церовска и нейния екип.


Някога в селото са се гледали близо 10 000 овце, а сега я има, я няма 1 000, каза кметът Теофилов и застава за снимка до нагласената в носия г-жа Райка, съпруга на овчаря – първенец за тази година. Той също се занимаваше със скотовъдство след като се пенсионира от пернишката мина, където имаше шефски пост, но сега е предал това на сина си и се грижи за делата в селото. Преди време даваше заплатат си за стипендия на отличници, но понеже те отраснали, сега отива за пенсионерския клуб и осигурява смислена дейност на възрастните, които даже си правят екскурзии. Сега богдановдолци се канят да идат на национален събор в Лясковец, за да покажат автентичния обичай „премуз“, но това ще стане само ако домакините им подсигурят овце.

Тачат традициите местните хора – старателно поддържат сурвакарската си дружина, в читалището има група за автентичен фолклор и неизменно на Гергьовден канят гости на събора. Жителите на селото са близо 500 човека, а за празника идват поне четири пъти повече хора. Голямата радост тази година, е че в селото са се родили 5 бебета и селото расте, радва се кметът Теофилов.

Чудеса на изцеления пред Всецарица

Хора оздравяват след молитви пред копието на иконата на Божията майка от светогорския манастир Ватопед

Една година вече в специално пригоден параклис в Църногорския манастир "Св. Безсребреници Козма и Дамян" се пази копие на чудотворната икона на Пресвета Богородица - Всецарица. Пред образа на Божията майка се покланят много хора. Мнозина идват в обителта като туристи, но има и такива, дошли да търсят помощ за телесни и душевни страдания. По повод навършилата се една година в манастира имаше празнични богослужения, оглавени от Белоградчишкия епископ Поликарп.


На скенер ми откриха тумор на в белия дроб с размери около половин сантиметър в диаметър. Лекарите решиха, че може да ме оперират и насрочиха операция. Докато чаках да дойде денят бях пуснат в отпуск от болницата. Точно по това време в столичната катедрала "Св. Александър Невски" за поклонение беше изложена иконата на Богородица Всецарица и аз горещо се молих пред нея да ми помогне да се справя с болестта. После иконата дойде в манастира и аз я последвах, за да продължа да се моля. В деня, когато трябваше да ме оперират, бях приготвен за операцията и чаках да започне сутринта, за голяма моя почуда професорският екип се отказа да ме оперира, защото туморът изчезнал. Мисля, че Света Богородица ми помогна. Вярвайте и тя ще помогне и на вас. Това е разказал на малко листче с името си Валери Кръстев и за достоверност е оставил своя телефонен номер. Дни преди да се чества годишнината от пребивавенето на иконата на Божията майка Всецарица в Църногорската света обител той беше дошъл пред образа на Богородица отново да благодари за изцелението си.

Валери не е единственият човек с име и телефон свидетелства за станало чудо и столичанина Петър. възрастният мъж бил опериран от простата и се налагало доста време след операцията да ползва памперс. Това го угнетявало и наред с физическите страдания изпитвал срам от себе си, че се изпуска като бебе. В манастира той дошъл повече на екскурзия,но по пътя научил за чудесата, ставали с помощта на Всецарица и за лечебните свойства на водата от манастирското аязмо. Помолил се свои думи пред иконата, налял си вода от аязмото и се прибрал у дома. десетина дни след това човекът се върнал в манастира с дарове и вече без памперс. Подкрепа преди операция след молитви пред иконата получил и Веселин Йорданов.

Прослава за Богородица Всецарица

По някакъв не много ясен обичай, много хора оставят пред иконата своите желания и молитви към Спасителя Христос и Неговата майка на листчета. Затова откакто пред параклисчето с иконата е архимандрит Йосиф, който отскоро е част от манастирското братство, той е поставил тетрадка за улеснение на посетителите. Само за няколко дни повече от половината й страници са се напълнили с просби, пожелания и впечатления. Хората пишат за какво се молят, изброяват имената на близките си и изкат за тях здраве и благодат, пожелават мир и любов и с възторг пишат за възстановената света обител.
Благодаря ти, Боже Господи, благодаря ти света Майко за водата, за хляба, за всичко, което сте ни дарили, пише семейство от столицата. Дълго послание за здраве и обич в семейството с изброени много имена завършва с молитва: "Благодарим ти Господи и на всички светци, и на майка Богородица и прости ми, Господи знаени и незнаени грехове. Ние, Господи, сме много грешни, то Ти, Господи, прощаваш на всеки."



С такива и много подобни чувства богомолен народ се събра на 1 срещу 2 май в манастира за бдение в чест на годишнината от пребиваването на иконата на Богородица Всецарица, а на другия ден и за света Литургия. В продължилото повече от 8 часа богослужение през нощта много и много пъти се повториха различни молитви и хвалебствия към Божията майка Всецарица. С благословението на Негово Светейшество, Софийският митрополит и Български патриарх Неофит, Богослуженията оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на видинския митрополит. Съслужиха и молитвено участваха игуменът на Суковкия манастир в Сърбия йеромонах Серафим и братя от този манастир, игумени и монаси от български манастири, духовници от Софийска и Видинска епархии. Богослуженията бяха украсени с песнопенията на хораза източно пеене на Владе Симич от Белград на десния клир, а левият клир бе оглавен от отец Любомир Янъков, братя на Църногорския манастир и гости.

След Литургията епископ Поликарп поздрави присъстващите и припомняйки им важни моменти от живота на Божията Майка, насърчи християните да и подражават, като чрез това извисени пред Бога, станат достойни Негови чеда. Той благодари за топлата покана да вземе участие в това молитвено тържество на игумена на манастира йеромонах Никанор и изказа благодарност на всички, които допринесоха за прекрасния духовен празник.
Приветствие към присъстващите поднесе и отец Никанор. Той припомни, че по народна традиция, утвърдена в годините на социализма, всяка година на поляните край манастира се прави събор, но и в годините на войнстващ атеизъм хората от околните села са намирали пътя храма, а сега този ден става и празник на иконата на Божията майка Всецарица. Игуменът сподели за случаите от последните дни на изцелени от тежки болести след молитви към Пресвета Богородица пред нейната икона Всецарица и подчерта важността от истински духовен живот, неподправен и изпълнен с мир, разбирателство и единство.
След поклонение пред иконата на Света Богородица – Всецарица в посветения на нея параклис в манастирския двор имаше обща братска трапеза, последвана от моление в манастирския храм "Св. Силуан Атонски".

Гости на манастира за празника на 2 май бяха народният представител д-р Александър Александров, областният управител на Перник Васил Михайлов, кметовете на община Перник и на община Земен д-р Вяра Церовска и Димитър Сотиров. Присъстваха кметове от малки населени места от областта, общински съветници, представители на местния бизнес, дарители, и спомоществуватели на манастира. Накрая епископ Поликарп благопожела след една година заради Всецарица пак всички да се сберат в манастира.


21 април 2017

Руски паметник в старото гробище на Перник

В средата на старото гробище на Перник стоят руините на паметник на белоемигрантите в града. Монументът е издигнат през 1930 г. и тогава е имал импозантен вид. Намирал се е на високо място над гробището, но след разрастването му се е оказал по-ниско от други гробове. След закриването на гробищния парк паметникът е занемарен и забравен. През последните десетина години с различна честота и настоятелност се появяват хора и организации, които искат да го възстановят.


На 20 март 2017 г. в Общинския съвет в Перник постъпва предложение от Национално движение "Русофили" "относно извършване на основен ремонт на паметника на белоемигрантите в Перник". Зад идеята застават и структурата на Национално движение "Русофили"(НДР) в Перник. Тя е подкрепена от Съюза на руските инвалиди в България, Съюза на съотечествениците и пернишкият клуб „Встреча”, както и от Регионален исторически музей в Перник. С предложението е поискано съгласието на местната власт да се направи основен ремонт и реконструкция на паметника и пространството около него.




По този повод в сайта на НДР се появи следното съобщение:



Възстановяване на Паметника на белоемигрантите в гр. Перник


Публикувано от: Росица Младенова

Национално Движение Русофили и Движение „Русофили” в гр. Перник, с подкрепата на Съюза на руските инвалиди в България, Съюза на съотечествениците и клуб „Встреча” в гр. Перник, има готовност да организира извършването на основен ремонт и реконструкция на Паметника на белоемигрантите в местността „Старите гробища” на Перник. Той е символ на националната толерантност към емигрантите и тяхната дейност в общественото, културното и икономическото развитие на града.

Разходите по ремонта и реконструкцията ще бъдат от дарители.

Основание за това е, че Паметникът символизира историческото развитие на гр. Перник и приноса от присъствието на руската белоемиграция там.

Известно е, че гражданската война в Русия е принудила много руснаци да поемат тежкия път на емиграцията. В периода 1921- 22 година руските бежанци в България са около 35 000 души.

През 1921 година миньорското селище Перник става център на руската белоемиграция. Сред нея са висши офицери от армията на Врангел, представители на руската аристокрация, много дейци на науката и културата – лекари, художници, музиканти, минни инженери и други. В различни периоди от времето тук живеят между 4000 – 6000 руски граждани, които развиват активна обществена и културна дейност. Създават художествени съюзи, ателиета, организират конкурси, медицинско обслужване, обществена библиотека и др.

Дейността на руска колония съвпада с преобразуването на миньорското селище в град, като за това значително е повлияло присъствието на руските граждани в демографски и културен план.

През 1934 година е издигнат възпоменателен Паметник на починалите руски емигранти. Той се намира на територията на старите пернишки гробища. и е с височина над 5 метра. Закриването на гробището е спомогнало да е занемарен, а вандалски набези са разрушили част от него. Сега до паметника, практически, няма достъп от гъсти саморасли храсти и дървета.

Това е основание Национално Движение Русофили да се заеме с неговото възстановяване и реконструкция.

Основните строителни работи ще бъдат: облицовка на Паметника с гранитни плочи, възстановяването на надписите и скулптурата на двуглавия орел, направа на настилка и подход към него, с изграждането на подходяща земна пътека.

Има разбиране и готовност за помощ от общинските власти и музея по минно дело.


Източник: http:rusofili.bg



Предложението се разглежда и от постоянните комисии в Общинския съвет.


Документът:








































От Националното движение "Русофили" неофициално споделиха, че отношение към възстановяването на паметника има лично генерал Леонид Решетников, директор на Института за стратегически изследвания към администрацията руския президент и бивш кадрови офицер от Службата на външно разузнаване на Русия (СВР). Той стана особено популярен у нас заради появилата се информация за негова среща с лидера на БСП Корнелия Нинова преди президентските избори в България през 2016 г. и преди БСП да обяви кой е кандидат на левицата за държавен глава.



В сборника "Белоемигранты  в Болгарии. Воспоминания", издаден през 2013 г. от Русский Акадамеческий Союз в Болгарии е публикувана снимка на паметника, направена от Николай Сивков на 19.03.2007 г. Снимката е илюстрация към публикуван в сборника материал от Иван Гюров-Ерулски, озаглавен "Клуб русской интелигенции в Пернике в 20-30 годы ХХ века" (стр. 119). В статията се разказва за руските художници, живели, творили и изявявали се в Перник през този период, както и за снимания в Перник през 1928-1929 г. художествен филм "След пожара над Русия", пресъздаващ историята на емигрирал в България след гражданската война в Русия белогвардейски офицер.  


За първи път в по-ново време публикация за паметника се появява в регионалния ежедневник "Градски вестник" през август 2008 г. :


Уникален руски паметник се намира в старото гробище на Перник

08.25.2008 - Градски легенди
Даниела Аризанова
Уникален руски паметник се намира в старото гробище на Перник. За това разказа пред "Градски вестник" информаторът към Регионалния исторически музей Перник, Иван Ерулски. Информацията е по повод проявения интерес от радио "Москва" към наша изложба за руската емиграция.
Паметникът е огромен. Построен е на руснаци от руснаци, които са живели в града ни. Това е най-големият паметник, чийто постамент е около 5-6 метра. Намира се на централно място в гробището и може да се разглежда като произведение на изкуството.
Освен това е единствен и уникален по рода си за цяла България, но много малко хора знаят за него, обясни Ерулски. Той разказа още, че има и много случаи, при които руснаци се интересуват от него. Съвсем наскоро потомък на руски изселници от Перник, живеещ във Франция, е посетил мястото.
Историята на изграждането му датира от 1921 година, когато в Перник се настанява част от Вранглиевия корпус. Хората са изгонени от червената армия от Крим и отиват към Истанбул. Част от тях обаче попадат в България, а тогавашното правителство ги настанява предимно в района на Перник, тъй като след Първата световна война именно "Мини Перник" са натоварени да изплащат репарациите на съседните страни, с които България е воювала.
Тогава държавата има нужда от въглища и от работна ръка. Тук остават предимно казачески части от редовици до генерали. Първоначално те запазват своята структура по ескадрони и полкове, настанени са в кварталите "Куциян" и "Хумни дол". Масово те започват да работят в пернишките мини и по това време в града ни се създава руска общност.
През 1924 - 1925 година руснаците започват да се разселват оттук, след предложение от страна на Съветския съюз да се върнат обратно, като им се гарантира амнистия. Част от хората повярвали и заминали директно за лагерите там. Друга част тръгнали и се настанили в Австрия и франция.
В Перник останали около 3 000 - 5 000 човека. През 1937 година те организират т. нар. руска колония.
Счита се, че именно тогава е бил изграден и този паметник. Оттогава е първият протокол с искането за разрешение. Най-вероятно тогава те са решили с издигането на този паметник и публичността около него да бъде разрешено това общество, допълни Ерулски.


Източник: gradski.org


През 2011 г. темата е подхваната отново от "Градски вестник":


02.09.2011 г.

Руски военен паметник стои забравен


Обелискът в старото градско гробище на Перник да бъде ремонтиран и възстановен, предлага Димитър Дойчинов

Руми Борисова

Руски военен паметник с внушителни размери стои забравен на старото градско гробище в Перник. На 28 септември тази година ще. се навършват 81 години от тържественото му освещаване. По този повод общественикът Димитър Дойчинов предлага обелискът да бъде отремонтиран и възстановен.

Паметникът е доста внушителен – 6-7 метра висок и представлява пресечена пирамида, напомняща паметника на І-ва пехотна дивизия в Галиполи. Към него са водели няколко стъпала. По онова време той се е намирал на висока площадка в гробището., което в последствие се е разраснало и той е останал в средата му. Върху пирамидата е стоял надпис "От русите на русите -1930", от който сега няма и следа. Паметникът бил по проект на инж. Берладин, който наблюдавал и изграждането му. Заслуга за възникването му са имали руснаците, станали перничани след разселването на Врангеловия корпус през 1921г. В онези времена през Перник са преминали около 5-6 хиляди руснаци, като около 3 000 от тях са били освен войни, и руски рабоници. Към 1930 г. от тях останали едва около 350 човека.

За освещаването на паметника в Перник дошли високи гости от Русия и от столицата. Тук са били

министърът на търговията Мишайков, проф. Златарски, руските професори Кизеветер, Струве, Илин, Буйницкий, Долинский, Демосфенов, Исаев, Малишев, д-р Щумпф и др. В тържественото събитие участие са взели и пристигналите от София представители на Руския общовойнски съюз, началници на части и лично председателят на съюза на ветераните от Освободителната война.

Преди да бъде осветен паметника около 16 часа в гробището ръководството на Мини Перник дало празничен обяд за около 100 човека в театъра на рудника „Св. Анна”. Имало речи и тостове и уверение в брадска дружба и подкрепа. За всичко това свидетелства публикация от руския журнал „Часовой” бр. 41 от 1930 г.

С подкрепата на кмета на Перник Росица Янакиева, със съдействието на ръководството на Мини Перник, макар и в ликвидация, на Мини Открит въгледобив и частните рудници в града, с участието на областната управа, с помощта на руското посолство, този паметник може да бъде ремонтиран и възстановен. За това настоя Дойчинов. Според него, както може да има паметници на загиналите руснаци за Освобождението на България от Османско иго, така може да има и паметник на починалите руснаци - бивши военни намерили препитание в Мини Перник и дали своя принос за изграждането на Перник.

То е като да има паметник на Съветската армия, без излишен идеологизъм и конфронтация, с повече толерантност и търпимост, пояснява Дойчинов и допълва, че това е военен паметник по своята същност и в духа на националното помирение и консенсус и по примера на добрите европейски практики си заслужава да му се отдели подобаващото внимание. В крайна сметка всички сме деца на майката земя, казва екс депутатът.

Източник: gradski.org


Публикацията се основава от предоставена във вестника от Димитър Дойчинов препечатка от списание "Часовой" бр. 41 от 1930 г.

В последствие стана ясно, че тази публикация е предоставена на информатора в Регионалния исторически музей в Перник Иван Ерулски. При него дошъл от Париж потомък на живели в Перник белоемигранти, съпроводен от добре говорещ български италианец. Това сега си спомня Ерулски. По спомен на специалиста от Държавен архив - Перник Милена Симова двамата първо отишли в Архива да търсят документи за близките си, но тя ги завела при Кирил Сергинов в Минната Дирекция. По това време той е председател на читалище "Миньор 2005", но в кабинета си има много стари снимки и документи, свързани с мината. Той също не могъл да съдейства, затова ги изпратил при Ерулски. 

В "Градски вестник" има още една публикация, свързана с потомък на белогвардейски емигранти. Тя е от 03.06.2010 г. :

Внук намери дядо си по архивна снимка
Белогвардейски потомък търси корените си в пернишката мина
Румяна Борисова
Елена Ангелова
Внук намери дядо си по архивна снимка, пазена в Минния музей (в Минната дирекция -бел. на авт.). Потомък на бежанци от Украйна след Октомврийската революция от 1917 година дойде в Перник, за да търси корените на своя род. Мъжът идва от Франция. Преди това дълго е живял в Албания, която напуснал като невъзвращенец. Вече в напреднала възраст решил да научи повече за предците си. Той знаел, че неговият дядо Леонид Александрович Терентиев в 20-те години на миналия век работил като маркшайдер в пернишката мина. Леонид дошъл от Украйна с група емигранти, подгонени от съветската власт. Известно е, че в онези години държавните мини са дали препитание на бивши руски офицери и дворяни, които създали в Перник белогвардейска колония. Имали са свой свещеник и даже хор в църквата.
Пришълецът от Франция разказал още, че дядо му е бил шляхтич, както тогава се е наричало дворянството. Дошъл в България с т.н. Нансенов паспорт. Терентиев бил изключително красив и спретнат мъж. Внукът му го разпознал на старата фотография, съхранявана в минния музей. Преди две години снимката бе подарена на музейната сбирка от родственици на Богдан Рибарски, който по онова време е бил сред малцината образовани местни специалисти,  заедно с част от архивите на един от някогашните директори на Мини Перник Георги Коняров. Дарените документи бяха открити случайно в закован сандък в старо мазе в село Студена. Там са били крити от обиски непосредствено след 9 септември 1944 г.
Дошлият от Франция белогвардейски потомък открил в София гроба на дядо си и още една негова фотография. Той установил, че лицата на двете снимки съвпадат и че това наистина е Леонид Александрович  - дядо. Сега иска да научи повече за починалия около 1930 година в България брат на баща си.













По архивната снимка, дарена на минния музей от родственици на Богдан Рибарски внукът разпознал дядо си Леонид Александрович Терентиев (мъжът с мустаците-втория от ляво). Старата фотография е съхранила лицата на групата маркшайдери. От надписа на гърба се разбира, че е пратена на 12.06.1927 година от Горна Оряховица за спомен. Подписът не се чете.



Препечатката от сп. "Часовой" е важен документ за историята на паметника.


Статията, преведена на български език:

На мине Перник (Писмо из Болгарии)


В неделя, 28 септември 1930 г. в Мини Перник се състоя тържествено освещаване на паметника на руснаците, намерили тук вечно упокоение, направен от саминте руснаци в Перник.

Руски учени, връщащи се от обиколка из България след закриването на петия конгрес, се отззоваха на поканата да посетят Мини Перник , да се запознаят на място с условията на живот и работа на руските войни в Перник и да присъстват на освещаването на руския паметник.

Дирекцията а Мини Перник като узна за пристигането на високите гости също пожела да вземе участие в тяхното посрещане и това скромно руско тържество се превърна в голям руско-български празник. Гостите от София пристигнаха по различно време 9 някои с влак, други с - автомобил.

Сред гостите бяха министърът на търговията г-н
Мишайков, проф. Златарски, руските професори Кизеветер, Струве, Илин, Буйницки, Долински, Демосфенов, Исаев, Малишев, д-р Штумпф и други. Присъстваха и пристигналите от София представители на Руския общо- войскови съюз, началници на части, председателят на съюза на ветераните от Освободителната война.

Генерал Зинкевич, командир на Алексеевския полк в България и председател на отдела Общество на галиполийците, приветства гостите и особено благодари на учените, които оказали чест със своето посещение

Професор Кизеветер изразил своята радост че му се е отдала възможност да посети Перник и отблизо да се запознае с работещите тук руски войни.

Като историк и като учен, каза той, посветил целия си живот на изучаване на историята на нашата велика Родина, мога да кажа напълно определено, че Великата Русия ще се възстанови в цялата си слава.
Проф.Струве като припомни водачите на Доброволческата и Руската армии, чиито портрети бяха окачени по стените на събранието, с искрени и прости думи изказа увереност във възкресението на велика Русия.

Генерал Абрамов (председател на 3-ти отдел на РОСВ) от името на руското войнство благодари на професорите за тяхната морална поддръжка, за топлите думи, които те са изразили при гостуването си на перничани.
- Както в боя помощта от съседите и от тила имат огромна роля, - каза ген. Абрамов, - така и сега ние ценим тази подкрепа, която ни оказват нашите учени, поддържайки ни в тази борба, която ние водим и продължаваме да водим в името на Родината. Сега ние
откриваме в Перник паметник на тези руски войни, които загинаха тук, без да дочакат възкресението на Русия. Най-доброто за тяхната памет и паметника за тези стотици и хиляди гробове, които ние оставихме по полето на честта в Южна Русия, в Крим и Таврия, се явява осъзнатия от нас дълг да водим тази борба до свалянето на болшевиките и в съюз с вас, и при вашата подкрепа ние ще изпълним своя дълг до край.

След това в минния театър "Св. Анна" дирекцията на мината даде обяд за повече от 100 човека при прекрасно обслужване.

След обяда министър Мишайков държа прочувствено слово, отбелязвайки значението на руската наука за културния свят и изказа гореща увереност, че страна с такава история и такив научен потенциал ще се възроди отново и ще заеме подобаващо място като покровителка на славяните.

Главният директор на мината в своето приветствие благодари за посещението, подчертавайки, че руските учени са двойни гости и на българите, и на работещите в мината руски работници. За него беше особено приятно да засвидетелства, че принудените да работят за късче хляб непривична тежка минна работа, предизвикват в него и в минната администрация чувство на възхищение със своята добросъвестна работа, дисциплинираност и ред и че тези войни- миньори с достойнство и търпеливо и смирено носят тежкия кръст , изпратен им от съдбата Нататък главният директор вдигна наздравица за скорошното освобождение "на нашата Освободителка Русия".

Проф. Кизеветер произнесе тост за българския народ и държавния ръководител Цар Борис. Проф. Струве вдигна чаша за Руския общо-войнски съюз и за присъстващия там генерал Ф. Ф. Абрамов, а генерал Абрамов благодари на министър Мишайков и в лицето на главния директор на мината - за постоянното сърдечно отношение към руските работници в мината.
Всички тостове бяха посрещани с гръмко ура и руския и българския национални химни, които се изпълняваха от свирещите по време на обяда два оркестъра - минния струнен и руския балалаечен.

Вдъхновената реч на проф. Долински "за героите от войната, отишли под земята за Русия", приветствието на председателя на Съюза на ветераните от освободителната война генерал Николски, благодарността на генерал Зинкевич и забелязаното от тях рядко явление, когато на една маса седят и министър, и минна администрация, и руски миньори-работници - това отношение говори, че в България са разбрали изключителното положение на руските работници войни-миньори.
Всички, начело с министър Мишайков - бяха на гробището. Пред очите се изправя огромен паметник (6-7 метра височина) от камък - пресечена пирамида, напомняща паметника на 1- ва пехотна дивизия в Галиполи. Към паметника водят няколко стъпала, а той е въздигнат на обособена площадка на най-високото място на гробището. На паметника има надпис: "На руснаци, от руснаци 1930 г."

След освещаването на паметника генерал Зинкевич запозна накратко с историята за възникването на този паметник и с отзивчивостта, с която са се отнесли перничани към руснаците. През Перник са преминали около 5-6 хиляди руснаци. Тук едновременно имало 3 хиляди и даже повече руски работници, но сега са останали около 350 човека. Всеки перничанин, разбирайки за изграждането на паметника, счел за свой дълг да внесе лепта от себе си за построяването му. Генерал Зинкевич отбеляза заслугата на кмета на град Перник, предоставил за упокоението на руснаците отделно място. Той подчерта работата на комитета по изграждането на паметника и на инж. Берладин, изработил проекта и наблюдавал изграждането му. Генералът посочи и добросъвестността на тези руснаци и българи, които са работили по изграждането на паметника.

(Списание "Часовой" № 41 1930, стр. 24)



Списанието "Часовой"


Списанието "Часовой" е започнало да излиза през 1929 г. в Париж. Създадено е от офицерите белоемигранти Василий Орехов и Евгений Таруски като средство за връзка между руските военни зад граница. Списанието излиза всеки месец, по-късно става орган на Руското национално обединение и е тясно свързано с Руски общо-войнски съюз, чиито позиции защитава през всичките години на своето съществуване. След 1936 г. редакцията му се премества в Брюксел и продължава да се списва до 1988 г. Това се налага, защото списанието застава на страната на генерал Франко, чийто опит за държавен преврат става начало на Гражданската война в Испания, а това не се харесва на френското правителство. За 60 години били издадени 669 броя на списанието с по 40 страници всеки. Читателите и издателите на "Часовой" го определят като летопис на руското войнство в емиграция, енциклопедия на военната мисъл зад граница.


В статията се споменава, че паметникът е пресечена пирамида, напомняща паметника на 1- ва пехотна дивизия в Галиполи. 


Паметникът в Галиполи












В Интернет пространството се е запазила и статия от октомври 2013 г. Публикувана е в сайта pernikdnes.com, но не е посочен автор и източник.

Умаленото копие на известния Руски паметник се руши в пернишките гробища

Добавено: Сряда, 09 Октомври 2013г | гледана: 501 пъти.

Уникален руски паметник, който се намира в старите градски гробища в Перник, е обект на вандалски посегателства. Монументът е слабо проучен, но може да се разглежда като паметник на културата. Целият гробищен парк е недвижима културна ценност за града, а е оставен на произвола на нарушители, алармират от Регионалния исторически музей.

Преди два дни служители на музея са направили рутинен оглед на църквата „Свети Георги“, която е паметник на културата, и намиращите се в близост стари градски гробища, използвани за гробополагане до 70-те години на 20 век. Целта е била да се потърсят гробовете на изтъкнати европейски инженери и минни специалисти, работили в Перник през 20-те години на миналия век, и да се провери състоянието на уникалния руски паметник, който се намира там. Постаментът му е около 6 метра, а познавачи твърдят, че е умалено копие на известния Руски паметник в София. Той е построен през 1930 година, а на лицевата му страна е разположен текст, който в превод означава „На руснаците от руснаците“, разказа пред Телевизия Кракра археологът Василка Паунова.

В началото на 20-те години на миналия век в Перник се заселват около 500 руски емигранти, напуснали страната си след Гражданската война в Русия. Те са предимно офицери и войници от т. нар Бяла гвардия. В Перник, където държавната каменовъглена мина работи успешно, те намират сигурно препитание. Съхранени са значителен брой документи, които свидетелстват за активния обществен живот и за различните дружества по интереси на руските емигранти. Тяхната съдба и паметникът в старите гробища намират отражение в документалния филм „Случайни гости от случаен влак“ на сценариста и режисьора Антоний Дончев. Филмът все още не е представян пред пернишка публика. Миналата година международна фондация, основана от руски емигранти в цял свят, е заявила желанието си да отпусне средства за възстановяването на паметника.

Източник: pernikdnes.com