08 януари 2018

Богоявление в Брезник

Сцената на Кръщение Господне върху купола на фиалата в Църногорския манастир
Най-големият господски празник, който идва в календара след Рождество Христово, е Богоявление. Народът го е кръстил Йордановден, ако и да няма нито един светия с име Йордан. Но пък така се казва реката, в която св. Йоан Кръстител и Предтеча кръщавал оглашени за християни чрез потапяне в речните води. Там той кръстил и самия Спасител Господ Иисус Христос, който вече бил станал на възраст 30 години.

В последно време у нас празникът Богоявление се отразява широко в медиите главно със хвърлянето на светия Кръст Господен в река, езеро и даже в морето след отслужване на Велик водосвет, а после смелчаци влизат в ледените води да го извадят или "спасят". Заради народната традиция в Калофер мъже да играят хоро в реката, където свещеник е метнал кръста, нещо като мода заля страната и на много места на Йордановден такова мъжко хоро стана нещо като ритуален танц в течаща вода със силна патриотична нотка. Същината на празника се загуби в новата мода, макар да е ясно, че потапянето на Кръста в течаща вода след Великия водосвет няма освещаваща функция.


Ваденето на кръста от ледени води на Йордановден е наистина стара народна традиция. Тя битува и при други православни народи. В Гърция например, където по градовете има по няколко храма, кръстове в реката потяпат от всеки от тях. В миналото обаче, а и сега в някои малки населени места, свещеник обикаля по домовете на хората и ръси с богоявленска вода.



Възстановяването на този ритуал стана факт тази година в Брезник. Идеята дойде от местния свещеник отец Михаил Станкович. Той е отскоро в енорията. Преди това е служил във Вършец и там на Богоявление хората го канели в домовете си да поръси и да ги освети. Църковното настоятелство в Брезник приело на драго сърце тази инициатива и в продължение на три дни младият свещеник беше в местните институции, фирми, социални звена, че и в домовете на много брезничани. Най-възрастните от тях си спомнят и до днес как навремето поп Борис и другите местни свещеници извършвали такова богоявленско ръсене из целия град. И макар да било време на атеизъм, все пак се намирали хора, които да отворят вратите на домовете си свещеника. Може би тъкмо за това като отслужи Великия водосвет в петъка преди Богоявление, както е по канона, отец Михаил най-напред мина да поръси възрастните хора от старческите домове в града. После по график обиколи фирми и предприятия, където в петъчния ден се работеше и имаше и служители и шефове.


В деня на самия празник се падна така, че отец Михаил трябваше оглави светата литургия в Църногорския манастир "Св Безсребреници Козма и Дамян" над брезнишкото село Гигинци. Там той служи по график като се редуват с отец Константин Стойчев и така двамата хем обслужват енорията в Брезник, хем като ефимерии оглавяват богослуженията в манастира в съслужие с неговия игумен архимандрит Никанор. Както предни години и тая, в Брезник отец Константин в уречения час хвърли кръста в не особено дълбоката река и предварително записаните смелчаци нагазиха във водата, за да го извадят. Тоя ритуал в манастира обаче не се състоя. Там отец Михаил и архимандрит Никанор след празничната света Литургия направиха


Великия водосвет на фиалата в двора на манастира и след като събралите се миряни пийнаха от богоявленската вода, взеха си нафора и бяха поръсени, двамата духовници обиколиха цялата обител. Първо с богоявленска вода осветиха манастирското аязмо, чиито води след усърдни молитви са донесли изцеление на много хора. После минаха през старата църква, параклисите и камбанарията, по манастирските конаци и даже в градината. Едва тогава всички седнаха на братска трапеза, където продължи и духовната беседа, свързана с празника.





В проповедното си слово след богослужението отец Михаил припомни историята на Кръщението Господне – как Иисус дошъл от Галилея до реката Йордан при св. Йоан Предтеча, за да се кръсти от него. Той пристигнал тъкмо, когато св. Йоан разказвал на народа за Спасителя, казвайки: "след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светии". „След тез негови думи Иисус пристъпил да се кръсти, макар да нямал нужда от това, бидейки безгрешен и непорочен, роден от Пречистата и Пресветата Дева Мария и бидейки Сам източникът на всяка чистота и святост, но тъй като Той взел върху Себе Си греховете на целия свят, затова и дошъл на реката, за да очисти тях посредством кръщението.”, припомни в словото си отец Михаил и допълни как Христос е бил възпрян от св. Йоан Кръстител с думите: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?", тъй като духом познал Този, за Когото тридесет години по-рано "проиграл радостно" в утробата на своята майка, поради което и сам поискал да бъде кръстен от Него, като намиращ се под греха на непослушанието, който от Адам преминал върху целия човешки род. Но Господ му казал: "Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда". Спасителят дошъл да се кръсти и за да освети естеството на водата, и за нас да устрои за нас купелта на светото Кръщение. Той дошъл при Йоана още и затова, та този, като види слизащия върху Кръщавания Дух Светии и чуе свише гласа на Бог Отец: "Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение"(Марк 1:11) и да бъде нелъжлив свидетел за Христа.
Тази е историята на празника, свързан явяването на Бог и Кръщението на Спасителя, предадена и от светите евангелисти. В безпросветното си православие ние упорито наричаме тези важни и знаменателни празници Йордановден и Ивановден и след мъжкото хоро в зимните реки или просто гмуркането в някой предварително направен гьол, се отдаваме на празнуване на имени дни на Йордановци и Ивановци, каквито у нас има доволно. А докато обикаля по фирми и къщи и ръси с богоявленска светна вода на о. Михаил много му се иска хората да почитат повече Бога, да знаят и спазват неговите заповеди, а това значи да почитат подобаващо и този празник. Богословите са установили, че за освещаване на вода на празника Богоявление говорят още Тертулиап в трактата си „За кръщението“ от около 230 г., св.Киприан Картагенски в средата на 3-ти век, св.Василий Велики през 4-ти век. и други от светите отци. Известно е, че още през 498 г. за нуждите на ефеските християни е написан чин за освещаване на водата в нощта срещу празника Богоявление. До тогава извършването му ставало в полунощ и било свързано с кръщения на големи групи оглашени.

Великият водосвет е едно от най-тържествените последования в богослужебната традиция на Православната църква и се извършва в навечерието на Богоявление и след Литургията на самия празник. Преданието приписва установяването на Великия водосвет от самите апостоли. Потапянето на Кръста в края на последованието символизирало потапянето па Спасителя в река Йордан, но нямало освещаваща функция, както няма и хвърлянето му в реки и езера. Още св. Йоан Златоуст в края на IV век уверява, че осветената с Велик водосвет вода не променя качествата си две и дори три години.

В древността от нея заедно с нафора приемали християни, които по една или друга причина не се причастявали със светите дарове. Това ставало непосредствено преди раздаването на нафората. От нея пиели или с нея били поръсвани болни и немощни хора, домовете, нивите, различни предмети, както сега прави из цял Брезник о. Михаил. Той уточнява, че светената богоявленска вода може да се пие всеки ден нагладно до Отдание на празника Богоявление. А докато обикаля и ръси не престава да пее и празничните стихове за Богоявление, които в Църквата се наричат тропар: "Во Иордане крещающуся Тебе, Господи, Тройческое явися поклонение: Родителев бо глас свидетельствоваше Тебе, возлюбленнаго Тя Сина именуя: и Дух, в виде голубине, извествоваше словесе утверждение: явлейся Христе Боже, и мир просвещей, слава Тебе. "



Хората, които са били на Великия водосвет наливат в бутилка от осветената вода и я отнасят в домовете си, за да я съхраняват през цялата година на специално място близо до домашна икона или кандило. Те могат да пият от нея при телесни и духовни нужди, при болест и душевни терзания, но е желателно това да става след поне еднодневен пост, казва брезнишкия свещеник, който продължава обиколката си из града и след празника, докато не поръси навсякъде, където са го поканили.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.